РАЗПЪ̀ТНИЦА ж. Книж. Разпътна жена; развратница. На устата му беше да изтърси „пачавра“, но успя да се въздържи и каза:.. — Всяка разпътница може да митка с тоя, с оня и накрая да си избере едного за прикритие, за жертва. Б. Болгар, Б, 89. Разпита дъщеря си: — От кого е детето, което носиш в утробата си, дъще моя? .. Вижда се, че си разпътница. Р. Стоянов, ПВ (превод) [eа].