РАЗПЪ̀ТСТВО, мн. няма, ср. Книж. 1. Качество на разпътен. С безумията и разпътството си персите си навлякоха нашия гняв. Б. Атанасов, ФН (превод) [еа]. — Пленник бе на техните ръце неверни. Твоето разпътство тяхна бе храна. В. Марковски, ПЗ, 179. — Когато говорим, че наслаждението е крайна цел, това съвсем не значи наслаждение от разпътство или чувственост, както смятат онези, които не знаят или зле разбират нашето учение. К, 1986, кн. 7, 53.
2. Разпътен, неморален начин на живот; разврат, разгул, безпътство, разпътие. Те [римските императори] властваха над народите със сила и меч, за да могат да живеят в разкош и разпътство. Ст. Тодоров, ККВВ [еа]. Не се ли боиш, че след разкоша ще дойде и разпътството? Н. Райнов, КЦ, 40.
3. Постъпка, действие, която е проява на такъв начин на живот, на разврат, разгул; безпътство. Защото Алис наистина се бе разголила — тя се усмихваше. Не можеше да схване как си бе позволила подобно разпътство. Кр. Дянков, НИР (превод) [еа]. Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, разпътство, идолослужение, магии, вражди. М. Куцарова-Леви, СБС (превод) [еа]. Както обикновено той миришеше на ракия, брадата му беше неподрязана и мръсна, безсънното разпътство от изминалата нощ тежко притискаше плещите му. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 64.