РАЗПЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разпявам и от разпявам се. — Миналата седмица при разпяване едва не ме изгони, защото поисках да се похваля — взех една нота по-високо. Ем. Манов, ДСР, 15. Още повече ме смая самият ергонски език. Той се състоеше .. само от гласни .. Ако искаме да бъдем точни, ергонският език приличаше на сутрешно разпяване на оперен певец. Ем. Манов, ГБ [еа]. Тълпата зад мен издава звук като при разпяване: М-м-м-м. М. Станкова, НСУ [еа]. В статиите и студиите му от 60-те години подробно се изясняват детайлите от изграждането на един хор — вокални проблеми, разпяване, .., подбор на певци. Култ., 2003, бр. 17-18 [еа]. Упражнения за разпяване.