РАЗПЯ̀ТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Кръст с изображение на разпънатия Исус Христос. Остана да мъждука само кандилото пред разпятието на иконостаса. А. Каралийчев, ПГ, 18. Плаха светлина играеше в кандилото под сребърното разпятие. Мълчаливи сенки трептяха по стените. Вл. Полянов, ДПР [еа]. Ще забележа, че през дните, когато е писана тая молитва, едничките необходими неща в работната стая на поета бяха разпятието и молитвеникът. К. Христов, Кр, 70. Последният ден на животът му, сутринта .. цалуна едно разпятие, което му подаде Карл. Др. Цанков, ТМ (превод), 183.
2. Книж. Разпъване на кръст (свързвано главно с гибелта на Исус Христос). Нашата учителка .. ни разказваше .. за божествените дела на Исус Христос, за разпятието, възкресението. Мл. Исаев, Н, 28. — Щом така е казано във вашето писание, нека бъде предаден на разпятие! Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 188. Не ни спаси до днес Христовото разпятие. / Не ще да ни спасят и сто месии. Д. Жотев, СС [еа]. Стигнаха там в деня на разпятието Христово, на Великий петък. П. Кисимов, ОА ІІ (превод), 53. Принуден от метежните викания на раздразнения народ, отпуща злодееца, а Исуса .. предаде го на разпятие. Н. Михайловски, ССИ (превод), 164. Техните жители [на опустошените български села] прибегнали във вашата свещена земя .. Тия човеци .. чакаха ги адски мъки, жална смърт на бесило или разпятие. НБ, 1876, бр. 48, 189.