РАЗРАЗЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от разразявам и от разразявам се; развихряне, разбушуване. Подземни звукове .. се появяват малко преди разразяване на земетресението. М. Несторова, ДЗК, 6-7. Забранява се проверката на гръмоотводните инсталации, ако има признаци за разразяване на буря. Ст. Колев и др., ЛИОТ [еа]. След разразяването на конфликта между Капитана и неговите политически неприятели, синът му бил изпъден от България като гръцки поданик. Н. Хайтов, КПВ [еа]. Вълна от уволнения се задава след разразяването на банковата криза. Тема, 2009, бр. 13 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)