РАЗРАНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разраня като прил. 1. Който е покрит с рани; изранен, наранен. Сегашните зрели мъже тогава бяхме .. хлапаци със закърпени гащи и вечно разранени колена. П. Незнакомов, МА, 91. Трябваше да се изкачва по скалите .. Три часа по-късно .. с разранени ръце, той беше горе, на платото. Д. Цончев, П, 144-145. За подпомагане на зарастването серумът се нанася директно върху разранената кожа. Леч., 2009, бр. 1 [еа].
2. Прен. За сърце, душа — който е силно огорчен, оскърбен, засегнат; наранен, уязвен. Сега всичко ѝ беше по-тежко .. — между толкова весели люде само тя беше тъжна, с разранено сърце. Д. Талев, С ІІ, 237. Едно нескончаемо „у-а-а-а...“ .. се понесе от всички страни и болезнено отекна в разранената ми душа. М. Дубарова, ПС [еа]. Прехвръкнали отнекъде некакви вили и самодиви, па на неговото место оставили друг Найден, с душа разбита, разранена, покрусена… душа отчаяна! М. Георгиев, Избр. тв [еа]. С лявата ръка показал на мъртвецът: „Ето наказанието за твоето злодейство“ — и излязъл. .. Мехмед гледа на всичко това с разранено сърце. Ст. Ботьов, К (превод), 235.