РАЗРЀЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разреждам1 и от разреждам се. Заточиха се едно след друго: разреждане и прекопаване на слънчогледа, първа копан на царевицата. Б. Обретенов, С, 145. „Много свят се навъди, трябва да се поразреди я от война, я от някоя чума.“ Кой знае защо, Илия беше сигурен, че няма да попадне в това разреждане. Г. Караславов, Избр. съч. І, 319-320. При звуковите вълни .. имаме едно разреждане и едно сгъстяване на молекулите на въздуха. Вл. Харалампиев, ПСС, 29. Разреждане на алкохолна напитка.
РАЗРЀЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от разреждам2.
РАЗРЀЖДАНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разреждам3 и от разреждам се. Различното от другите бакалници беше подреждането на продуктите. Всъщност това не беше никакво подреждане, а по-скоро разреждане. В. Цонев, ЕВ, 48. При зареждане и разреждане се извършват сложни химични реакции в оловните акумулатори. Д. Пармаков и др., НЕСС [еа]. Електрически разреждания в атмосферата.
РАЗРЀЖДАНЕ4, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от разреждам4 и от разреждам се.