РАЗРЀСВАМ, -аш, несв.; разрѐша, -иш, мин. св. -их и (остар.) разрѐсах, св., прех. Реша коса, брада и под., докато стане подредена, пухкава, бухнала. В скута на майка му шаваше момиченце. Денка разресваше с кокален гребен дългата му косица. Г. Алексиев, ДЦ, 46. Разреса си гъста, руса коса, / що ми грее като зряло жито. А. Разцветников, Ст, 204. Ами те моля, Ружке ле, / ризата да ми операт, / косата да ми разрешат. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 181. Моите братя не ги е еня; / сутрин станат, обуят си дрехите, / умият си бели лица, / разрешат си перчемите, / накривят си калпаците. Нар. пес., СбНУ ІІІ, 47. // За четка, гребен и под. — при ресане правя коса, брада и под. да станат подредени, бухнали. Добре е да се използва четката за глава, която още по-добре разресва косата. Г. Георгиев и др., ФПБ, 172. ● Обр. Тънко припяваше потокът — какво му е? Зелен вятър разресваше върхарите, дъхът му стигаше до тревите. Л. Петков, ПЛ, 26. разресвам се, разреша се страд. Косата се разресва добре, за да не се сплете през време на миенето. Г. Георгиев и др., ФПБ, 47.