РАЗРЕШЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разреша̀ като прил. 1. За който има разрешение, който се допуска, позволява, може да се върши; позволен. Противоп. забранен. На едно място пътят .. води за участъка, разрешен за сечене. Чудомир, Избр. пр, 5. Разрешени храни за диабетици.
2. За въпрос, проблем, задача и под. — който има крайно решение, който е изяснен; решѐн. Църковният въпрос е вече разрешен, но още не е уреден. Ив. Унджиев, ВЛ, 157. Американците .. сервират на своите съюзници, англичаните, един изцяло разрешен проблем. Г. Йосифов, АБЦ (превод) [еа]. Служителите .. да получават парите си срещу реално свършена работа и разрешен проблем. Кап., 2010, бр. 17 [еа].