РАЗРЕШЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който разрешава, с който се разрешава нещо. На главния път постовете спираха всички. .. Там искаха разрешителни бележки и легитимации. Ем. Коралов, ДП, 78. Разрешителен документ. Разрешителен лист. Разрешителен режим.
2. Като същ. разрешително<то> ср., разрешителни<те> мн. Административен документ, с който се разрешава нещо. — Беше най-големият майстор ковач в околията. Самоук беше и нямаше разрешително за работа, ама всички все него търсеха. С. Северняк, ИРЕ, 18. Обикновено капитанът сам вадеше разрешителните, когато лодката излизаше с пътници на открито море. П. Вежинов, ДБ, 19. Под трите царски портрета беше закачено разрешителното за търгуване със спиртни напитки на Калмука. Д. Кисьов, Щ, 198. Имаше си разрешително за лов и никой не можеше да му вземе пушката. Ст. Даскалов, ЕС, 321. Разрешително за оръжие. Разрешително за строеж.
◊ Разрешителна молитва. Църк. Молитва, с която свещеникът опрощава греховете на изповядалия се в името на Бога и го допуска до приемане на причастие.