РАЗРЍВАМ, -аш, несв.; разрѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разрѝнат и разрѝя, -ѝеш, мин. св. разрѝх, прич. мин. страд. разрѝт, св., прех. 1. С риене разхвърлям, разпръсквам на различни страни нещо сипкаво, обикн. пясък, въглени, земя и др.; разравям, разкопавам. Противоп. заривам2. На едно място се спря [лисицата] да разрива някаква дупка, от която силно миришеше на плъх. Ем. Станев, ПЕГ, 39. Тук [в ямата] са се изгорили двеста тела, две недели след клането. Но кучетата бяха разринали една част от тях. СПл, 1876, бр. 15, 59. Приклекна тя [Стефка] с отпуснато сърце до майка си, разрина купчината червено жито в калайдисаната тепсия, па заизхвърля като буболечки черните къклени зърна. Ст. Даскалов, БП, 108. От ранна пролет до късна есен в двора на лятната си къща .. все разривам къртичини. М. Ганчев, Избр. ст [еа]. Плаво момче за кош плеву, / стари старци що веяли, / стари баби премитали, / и кокошки разривали. Нар. пес., СбНУ ХХІІ-ХХІІІ, 38. Заран си стадо извеждам, / она [мечка] го, мамо, повръща, / вечер си огън заривам, / она го, мамо, разрива. Нар. пес., СбВСтТ, 346. // Разчиствам, премахвам нещо натрупано отнякъде. Едни подпретват се с лопати да разриват / сняг. К. Христов, ЧБ, 335. Денчо .. напрягал всичките си мускули, разривал пряспата и с ръце, и с крака. Сл. Трънски, Н, 424. Магдалина разринала снега, който ѝ мешал да пристъпи. С. Радулов, ГМП (превод), 90. ● Обр. Фериботът разрива мътните води. Те се отдръпват от пясъчния бряг и бързо се връщат. М. Яворски, ЕСВ, 134.
2. Прен. Разпръсвам някакво множество; разпилявам. Свинята разрина кокошките и радостно изгрухтя при копанята. М. Яворски, ХСП, 320. — Я да видим Звеновода какво ще покаже — викна някой и разрина с ръце изправилите се пред него войници. Кр. Кръстев, К, 63. Синигера бързо лапна мръвката, разрина по-малките момчета, взе колеца. Т. Харманджиев, КЕД, 210. разривам се, разрина се, разрия се страд.
РАЗРЍВАМ СЕ несв.; разрѝна се и разрѝя се св., непрех. Рядко. За множество, група, тълпа — разпръсвам се, отдръпвам се, като правя път. В това време навалицата се разрина и пред чужденците застана младоженекът Пало Донин. Ил. Волен, НС, 68. Тълпата се разрина, като че министър минава. Ст. Даскалов, СД, 299. Гневно стисна дръжката на сабята, изстъпи се, за да замахне по-добре, тя светна над главите, купчината се разрина. Т. Харманджиев, Р, 55.
◊ Разривам / разрина (разрия) костите на някого. Употребява се за покойник — говоря за него неща, които не го представят в добра светлина, за негови недостатъци. — Имал ли си срещи с... т. нар. бивши ченгета? — Да, познавам такива. Повечето са мъртви и не искам да разривам костите им. Дем., 2001, бр. 181 [еа].