РАЗРЍНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разрина като прил. 1. Който е разровен, разхвърлян. В края на бранището, .., намериха прясно разрината пръст, покрита с шума. Г. Алексиев, ДЦ, 41. И когато месечината се издигна над Железните врата и откритите жълтици светнаха като разрината жар, отгоре през една бойница две жадни очи се впиха към дисагите. А. Каралийчев, МИ, 40.
2. Който е разчистен. Салчо вървеше по разринатата пътека и замръзналият сняг скриптеше под грубите му кундури. П. Стъпов, ЖСН, 24. Снегът скриптеше под обувките. После разринатата улица на селището свърши и нагазихме по платното на оснежения път. С. Северняк, ВСД, 158.