РАЗРЍТВАМ, -аш, несв.; разрѝтам, -аш, св., прех. 1. Започвам да ритам силно, многократно някого или нещо. Една нощ заптиетата, .., намериха в една тъмна, сляпа улица някакъв си паднал пияница. Те го разритаха и накараха да стане. Но с ужас познаха началника си, бея! Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 70.
2. Започвам да ритам всеки от някакво множество хора или предмети. Мушнах се отново в землянката, грабнах пушката и разритах моите другари: — Ставайте, че ни светиха маслото! Н. Хайтов, ПГ, 121. — Още ли спите бе, .. Ставайте скоро! — командува Гочоолу и почва с крака да разритва пияната команда. Ал. Константинов, БГ, 115.
3. С ритане разпилявам, отстранявам в различни посоки нещо или много неща. — Вземай ги! — разрита тя с гняв вещите. П. Славински, ПЗ, 216. Георги .. разрита около себе си нападалите от ореха реси. М. Смилова, ДСВ, 222. разритвам се, разритам се страд. и взаим.
РАЗРЍТВАМ СЕ несв.; разрѝтам се св., непрех. Започвам да ритам силно, енергично. Магаретата им напериха опашки, разритаха се и хукнаха като бесни. Н. Хайтов, Л, 114. Още при първите подвиквания и мушканици конете тъй се разскачаха и разритаха, щото англичанката .. започна да вика. Б. Шивачев, ПЮА, 205. Събра чергата от леглото и я хвърли върху краката му. Найден се разрита, струпа я на куп, седна и прониза жена си с поглед. К. Петканов, ОБ, 246. — Дико, детето непрекъснато ме рита в корема .. — и Нонка се хвана за утробата .., за да покаже на мъжа си, че детето наистина пак се е разритало. К. Петканов, ЗлЗ, 239. Пътникът се разрита, раздърпа, но мъчно беше да се измъкне от ръцете на трима души, които го не оставиха да шавне. Ил. Блъсков, ПБ ІІІ, 54.