РАЗРО̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разровя като прил. 1. За земна повърхност, път и под. — който е с нарушена, неравна повърхност, с дупки, неравности; изровен. Когато учителят минаваше край една голяма локва на разровената уличка, Ганчо изведнъж каза: „Да му хвърлим камък, а?“. Сп. Кралевски, ВО, 101. Велосипедът летеше по .. разровения път. Д. Фучеджиев, Р, 271. Пред схлупеното желязно буренце, .. лежеше нацепена цяла дъска, отпрана от мръсния, издълбан и разровен под. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 235.
2. Който е изкопан, разкопан; изровен, разрит. Като хиени край разровен гроб, / продажни книжници с вой се тълпят / и ръфат неизстиналата плът / на поваления в кръвта си роб. Хр. Смирненски, Съч. І, 1932, 140.