РАЗРОЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разроя се като прил. За множество хора, тълпа — който е неспокоен, възбуден, говори високо, вдига шум, глъчка и под. Събуди го пъстрата глъч на разроения стан. Коларите викаха сърдито, прислужниците се караха, сановниците, съветниците и близките на владетеля се разхождаха нагоре-надолу. Г. Караславов, Избр. съч. V, 264-265. Той [Чомбазов] се опита да успокои разроената тълпа, викаше с всички сили да пазят тишина. Г. Караславов, ОХ ІІ, 545.