РАЗРОША̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разрошавя като прил. Остар. и диал. Разрошен, рошав. Коса нестригана, сплъстена, разрошавена, на дълги сиви висулки падаше на врата му. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 58. Боже мили, какъв страшен! Гологлав, разрошавен, бузите му издраскани, дрехите му .. окапани с кръв! Т. Влайков, Съч. І, 1925, 54. Той срещал жената си с разрошавена глава и с различни белези по дрехите. Л. Каравелов, Съч. VІІ, 20.