РАЗРОША̀ВЯМ, -яш, несв.; разроша̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Разрошвам. — Петрано, либе Петрано, / защо ти е косата рошава / .. / — Днеска сестра ми дохожда / у дома, Тодоре, на гости, / с нейното малко детенце. / На кревата го бях турила, / с него да си поиграя, / то ми косата разрошави. Нар. пес. разрошавям се, разрошавя се страд.