РАЗРО̀ШВАМ, -аш, несв.; разро̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя нещо, обикн. коса, брада или под., да стане рошаво. Старият бунтовник, баща му, разрошил с ръка косите му и въздъхнал. П. Йорданова, СЕ, 88. Тя [Кали] се засмя високо .. И разроши брадата му. Ст. Дичев, ЗС І, 467. Старата жена извади от кошничката петлето. То разроши перушината си, а червеният му гребен важно се поклащаше. Л. Галина, Л, 118. — Калугерице, майчице, / бело чем лице нацърни, / руси чем коси разроши, / .., / грозна чем язе да станем, / гячета да не помамим! Нар. пес., СбНУ XLIII, 387. Запрусала мома Катерина, / запрусала като еребица [яребица], / .., / разрошила тая руса коса / по нейната рамна снага. Нар. пес., СбБрМ, 380. разрошвам се, разроша се страд. Запалва се тънка восъчна свещ, след това от косата се отделя тънък кичур .. Повърхността му се разрошва леко с пръсти. Г. Георгиев и др., ФПБ, 50.
РАЗРО̀ШВАМ СЕ несв.; разро̀ша се св., непрех. Ставам рошав. Нона .. припна към дома. Спъна се, падна .. Кърпата ѝ се беше смъкнала от главата, косите ѝ се разрошиха. Г. Райчев, ЗК, 125. Гъстите му смолести коси се бяха разрошили. Ст. Загорчинов, ДП, 78.