РАЗРУ̀ДВАМ, -аш, несв.; разру̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Гася вар.

РАЗРУ̀ДВАМ СЕ несв.; разру̀дя се св., непрех. Диал. За суха буца пръст, захар, сирене и др. — разпадам се, разлагам се при намокряне, навлажняване; размивам се. Как го подсирваха, режеха и соляха, но тяхното сирене можеше да стои дълго, с месеци, без да се разрудва и да загубва вкуса си. Ст. Даскалов, ЗС, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)