РАЗРУ̀ТВАМ, -аш, несв.; разру̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Събарям сграда, постройка и др.; разрушавам. Долменът е разрутен, камените му начупени и натъркаляни. СбНУ ХVІІІ, 688. разрутвам се, разрутя се страд. Това испанско принудително градище, .., се разрути в присъствието на крал Леополд ІІ. Лет., 1876, 20-21.