РАЗРУША̀ВАМ, -аш, несв.; разруша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Премахвам, нарушавам целостта на нещо изградено, устойчиво, солидно, обикн. сграда, крепост, съоръжение и под., чрез въздействие с физическа сила (взрив, земетресение и др.); унищожавам. Снарядите летяха над ротата, забиваха се в земята, разрушаваха скривалищата, но в окопа не попадаха. К. Петканов, МЗК, 252. Тежки танкове разрушиха стените на завода и зашариха по неговите цехове. А. Каралийчев, С, 146. Крепостта е била разрушена от турците. Ст. Михайлов, БС, 152. Той [Гоце Делчев] пишеше до редактора на „Свобода или смърт“: Брате П., разрушихме при Анжиста железнопътния мост и близкия при него тунел. П. К. Яворов, Съч. ІІ, 242. Взрив разрушава лабораторията на Алфред Нобел край Стокхолм. Д, 2008, бр. 202 [еа]. Общинската власт разрушаваше незаконните постройки с булдозери.
2. За вещество, киселина и под. — с действието си разяждам, разграждам нещо; ерозирам. Има и змии, чиято отрова разрушава тъканта и нервите на ухапания. Св. Минков, ДА, 81. Алуминият е сребърнобял метал .. Солната киселина и алкалните основи при обикновена температура го разрушават. Хим. VІІ кл, 1950, 69. Във воден разтвор високата температура (над 65º) го [химозина] разрушава, а в изсушено състояние може да издържи по-високо загряване. Н. Димов и др., ТМ, 110. Плодове, .., се бланшират в продължение на три минути, с което се спира развитието на ферментите, които впоследствие разрушават витамините. Л. Петров и др., БНК, 47.
3. Прен. Прекъсвам, премахвам съществуването или протичането на нещо идеално, нематериално, напр. щастие, илюзия, спокойствие, някакви отношения и под.; унищожавам, погубвам. — Семейно щастие не мога да разрушавам, любовница не мога да стана .. за нищо на света. Ст. Чилингиров, РК, 90. Тежкият кърски живот, пекът, оскудията са загрубили лицата, без да разрушат красотата им. Ив. Вазов, Съч. ХV, 116. Либералното управление бе разрушило много илюзии на данъкоплатците. С. Радев, ССБ І, 277. — Виновният за нашата раздяла съм аз, че аз бях разрушил красивата човешка взаимност. Кл. Цачев, СШ, 137. Страхуваше се [Медаров], че може да разруши спокойствието и тишината, които тя вероятно търсеше. Д. Фучеджиев, Р, 161. И ето скръб крила над мен привежда, / ти мойто сетно щастие разруши. Д. Дебелянов, С 1936, 9. разрушавам се, разруша се страд. Рибарското селище в момента се разрушава, за да започне ново строителство. Банк., 2010, бр. 47 [еа]. При революционните промени в обществото старото се разрушава из основи и новото е качествено различно от старото. К. Попов, ИБКЕ [еа].
РАЗРУША̀ВАМ СЕ несв.; разруша̀ се св., непрех. 1. За сграда, съоръжение и под. — загубвам целостта си поради остаряване, изхабяване с течение на времето, продължителна употреба и ставам неизползваем, превръщам се в развалини; унищожавам се, руша се. Защо да пустее и да се разрушава празна голямата чорбаджийска къща? Ще направят едно добро за народа, като я дадат за женско училище. Д. Талев, ПК, 215. Хората поправиха поне покрива да не тече и да не се разрушава сградата. Банк., 2011, бр. 23 [еа]. Хората започнали да строят и каравели .. Старите кораби се разрушавали, загивали в бурите и боевете, изгаряли, натъквали се на подводни скали. Г. Георгиев, ЛОП (превод) [еа].
2. За жива материя, вещество и под. — разпадам се на две или повече други вещества поради въздействието на естествени процеси, химически реакции, гниене, кръговрат на веществата и др.; разлагам се, разграждам се. В резултат на кръговрата на веществата част от тази биомаса непрекъснато се разрушава и съответно се допълва чрез синтезирането на нови количества жива материя. Биол. ІХ кл, 1981, 57. Повечето от витамините се разрушават при варене. ВН, 1952, бр. 1372, 4. Инсулинът се разрушава под действието на ензимите и киселата среда в стомаха. Кап., 2008, бр. 21 [еа]. Тялото умира и се стопява, .. Растенията и животните скоро са разрушават; но техните елементи не са губят. Ч, 1871, бр. 22, 693. Месото, черноземът и сяко друго органичническо вещество, което е хвърлено в огънят, са разрушава (разлага се) в него още по-скоро, нежели в студено място. Знан., 1875, бр. 14, 218.
3. Прен. Унищожавам се, погубвам се. Може да се види как падежните форми са се разрушавали и опростявали, тъй че пишещият понякога прави очевидни грешки, които са в противоречие с „граматиката“ на старобългарския език. К. Попов, ИБКЕ [еа]. А и онзи идеал, .., не е свободният идеал на младите, .., а тъй да река идеала за запазване благолепието на това, което е било и се разрушава, и към което младите се отнасят отрицателно. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (1), 42. Епосът отстъпва пред лириката. Традицията се разрушава, разрушават се осветени от миналото представи. БЕЛ, 2002, кн. 4-5 [еа].
◊ Разрушавам / разруша всички мостове; разрушавам / разруша мостовете зад себе си. Унищожавам всякаква възможност за възобновяване на връзките си с някого или за връщане към нещо. За връщане не можеше и да се мисли. След тържественото сбогуване и изпращане аз, все едно, като че си разруших мостовете. Н. Попфилипов, РЛ, 95.