РАЗРУШЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който може да се разруши. Противоп. неразрушим. Самият Буда заявява: „Показах на моите ученици как могат да създадат, тръгвайки от това тяло (съставено от четирите разрушими елемента), друго тяло от интелектуална същност“. Г. Ангелов, СП (превод) [еа]. Основните елементи на света .., не са нито преходни, нито вечни, .., нито начални и разрушими, нито безначални и неразрушими. С други думи, не трябва да се обвързваме с каквито и да било характеристики или техни качества. Ст. Чолаков, ДК [еа]. Старите навици са трудно разрушими. А. Георгиев и др., СС (превод) [еа]. Пещери — / най-дълбоки, най-трудно достижими, / най-лесно разрушими — / пещери в човешките души... / Какво се крие в тъмното ви подземие? А. Вачева и др., КК ІІІ [еа].