РАЗРУШЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. 1. Лице, което разрушава или унищожава нещо. Нима и тук, .., не режисира Свръхчовекът. Онзи разрушител и съзидател, когото Нитче по-сетне кръства Заратустра? П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 9. Манастирът често е страдал и от пожари, но най-много той е претеглил от разрушителя на църквите Юсуф паша от Враца през 1798 г. БР, 1934, кн. 3, 94-95. Бе писал [Бурмов] във „Витоша“, че либералите са разрушители, нихилисти и пройдохи. С. Радев, ССБ І, 181. Ако е нещо останало още от старий Рим, вината не е, навярно, в разрушителите, а в здравината на градежите, които е имало да се разрушават. К. Величков, ПССъч. ІІІ, 9.
2. Воен. Вид военен кораб със силно артилерийско и ракетно въоръжение. Три американски разрушители от VІІ американски флот са се отправили за „патрулна служба“ в крайбрежните води на Южен Виетнам. ВН, 1962, бр. 3264, 3. Съвременните разрушители .. са въоръжени с всичко, за което можете да си спомните, без балистичните ракети и самолетите. БВ, 2008, бр. 4 [еа].