РАЗРУШЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който причинява разрушения; унищожителен. Разширението на водата при замръзване .. развива силен натиск .. Този натиск е един от разрушителните фактори в природата. Физ. Х кл, 1951, 75. Религията е още сила, пред която разрушителните течения са длъжни често да се спират. С, 1894, бр. 1509, 1. Тираническото обхождане на фанариотите приготви за Портата трудни и разрушителни войни. С. Бобчев, СОИ (превод), 143. Повечето анализатори чертаят апокалиптични визии за краха на коалицията. Подобен тип разрушителен анализ едва ли може да се срещне другаде. Д, 2007, бр. 54 [еа]. Разрушителен ураган. Разрушително насилие. Разрушителни наводнения. Разрушителни процеси.