РАЗРУШЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на разрушителен; унищожителност. Мащабите на разрушителността на нашия преход са толкова големи, че той удари семейството. Е. Маринова, МС [еа]. Картината бе епична със своята разрушителност след премиерата на сраженията. Й. Радичков, С [еа]. Пряка зависимост между магнитуд и разрушителност [на земетресението] не трябва да се търси. С, 2004, бр. 4304 [еа].