РАЗРЪ̀ЧКВАМ, -аш, несв.; разръ̀чкам, -аш, св., прех. Разг. 1. В съчет. с о г н и щ е, ж а р а в а, о г ъ н и под. Ръчкам, разбърквам огнище, жарава, обикн. с ръжен, за да гори огънят по-добре; разравям. Димо сложи дърва в печката, която бе почнала да гасне. Разръчка жарта с ръжена и подуха, докато очите му се зачервиха. Ем. Манов, ДСР, 303. Като влязат в къщата, момарите се отправят към огнището и го разръчкват с машата, за да се покаже жар. Н. Хайтов, МЯ [еа]. Личеше си и че е добра къщовница — вадеше хляба, разръчкваше огъня .. с чевръсти, обиграни движения. Е. Масларова, ДР (превод) [еа]. — Трябва да разпаля огъня .. Отиде при камината и добави няколко цепеници. Разръчка с ръжена старите дърва, така че да се запалят и новите. Кр. Христовска, Т (превод) [еа].
2. Разравям, разбутвам нещо и го разпръсквам на различни страни. После се запъти към купчина дребен чакъл, която изглеждаше като всяка друга купчина чакъл, и я разръчка. К. Анчева, ВЧ (превод) [еа]. Сред пръстта зееше фуниевиден кладенец, покрит с клонаци. Разръчкахме ги и скокнахме вътре. А. Жалов, ПБ [еа]. — Защо ми е да разръчквам това гнездо на оси? .. — Защо ли не си работя кротко? Б. Мисирков, РТДМ (превод) [еа]. разръчквам се, разръчкам се страд.
— Друга (диал.) форма: р а з р у̀ ч к в а м.