РАЗСВЀТ, мн. няма, м. Поет. Съмване, разсъмване, развиделяване, зазоряване. Наистина, небето порозовява и бързо настъпва утринен разсвет. Г. Райчев, ЕЦ, 93. — Нощта се е преполовила и вий ще трябва да си починете. На разсвет, рано-рано, поемайте към селата, да не ви сполети зло. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 348-349. А както призори разсвет небесен грей, / тъй грее женска гръд отрупана с гердани. П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 87.