РАЗСВЀТВАМ, -аш, несв.; разсвѐтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разсвѐтнат и (диал.) разсвѐтя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. За небе, утро и под. — ставам по-светъл, по-ясен; разсветлявам1, просветвам. Цялата нощ будувах, докато утрото разсветна и заля всичко със светлината си. П. Кюльовска-Мура и др., ПХЕН (превод) [еа]. Настъпи утрин / и аз поех от хижата си тиха / по близък хълм. / .. / Сияен, млад и горд денят разсветна / и ширинето се разкри приветно. Д. Стоевски и др., АНП (превод) [еа].
2. Само безл. разсветва, разсветне. Става по-светло, по-ясно, започва да се вижда; разсветва се, развиделява, разсветлява1. Над потъмнелите покриви, между бухнатите клони на дърветата изплава месецът. Над прашното село изведнъж разсветна. Мека светлина падна върху кирпичените зидове. Г. Караславов, СИ, 234.
3. Поет. Започвам да светя, да излъчвам светлина; светвам, просветвам. О, гибел, не престъпвай! / .. / Обгръща леден поглед / заспалите простори, / и кобен знак разсветва / на четири страни! Т. Траянов, ББ 1995 [еа]. О, знак на дедите, / на кръст възсияй! / Разсветвай, знамение, / сред мрака отвесен, / звезда чудотворна, / разсипвай се в кръст! Т. Траянов, ББ 1995 [еа].
4. Прен. За лице, поглед и под. на човек — започвам да изразявам душевно спокойствие, ведрост; светвам, просветвам. Войниците го [Щерев] слушаха и лицата им постепенно се проясняваха и разсветваха. Д. Ангелов, ЖС, 358. — Колега Меворах, аз ви разбирам и ще се опитам да ви услужа... — Нали? — разсветна лицето на Сами. Д. Ангелов, ЖС, 45.
5. Прен. Поет. За чувство, мисъл и под. — появявам се, възниквам у някого; просветвам. Търпяха дълго на Добруджа децата… / .. / Ранен народа в душа понесе — роден за правда син. / Разсветна радост във роба добруджански, / зора че скоро за него ще изгрей. Г. Казанджиев, ГППК [еа]. От опита черпи надежда, / той срива всякакви премежди, / когато съдиш с ведър ум. / .. / Постигнеш ли това най-сетне, / и в тебе мъдростта разсветне: / „Добро е туй, що дава плод“. Д. Стоевски, Худ. С І, (превод), 377-378. разсветва се, разсветне се безл. от разсветвам в 1 и 2 знач.; разсветва. — Ще почакаме да съмне... Когато започна да се разсветва, Щерев отново пропълзя до завоя. Д. Ангелов, ЖС, 256.
РАЗСВЀТВАМ СЕ несв.; разсвѐтя се св., непрех. Диал. Започвам да светя; осветявам се, светвам. Криво-ляво стигнахме в Габрица. И доде да идем до читалището, разлахме всичките кучета, целото село се разсвети като чорква. СбБПГ [еа]. Ка [когато] влезе малко во рамни двори, / двори разгреяха от мала девойка, / те е кладе на вишни дивани, / дивани се разсветиха! Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 242.