РАЗСВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. Който се отнася до разсвет. На светлото утро разсветният звън / и първите звуци на сребърно пение / събуждат у мене заветния сън / по странно безумни томения. Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 4-5, 225. Во стаята, през тъмните завеси, / се отрази разсветната зора — но в разума на бедния певец / се беше мрака възцарил всевластно. П. П. Славейков, ЕП 1907, 69.