РАЗСВИРЕПЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разсвирепявам1 като прил. Освирепял, бесен. Ядосания пътник, .., извива са та извъртява един юмрук на тогова, който му дръпва ямурлука и го блъсва толкоз силно, щото му разби и разкървави устата. .. Сега като го емнаха разсвирепените момци, един за крак, други за глава, че като го дигнаха на вили и мотовили, .., понесоха го, къде приготвената кобка. Ил. Блъсков, ПБ ІІІ, 53-54. Излезе страшна буря .. Разсвирепените вълни .. люлеяха корабля. У, 1871, бр. 1, 88. Колкото и да са мъчеха селяните да го преварят и спрат, конят разсвирепен още по-плахо бягаше, препускащец на четири петала. Ил. Блъсков, ПБ І, 75. И струва ми се, че не хала — / разсвирепена, побесняла — / лудува вънка с адска мощ. П. К. Яворов, Мис., 1899, кн. 5, 504.