РАЗСВИРЕПЯ̀Л, -а, -о, мн. разсвирепѐли. Прич. мин. св. деят. от разсвирепявам1 като прил. Рядко. Освирепял, бесен, свиреп, разгневен. Тя го погледна разсвирепяла, грозна, бледна и изкривила насмешливо уста. Елин Пелин, Съч. ІІ, 96. Бесней ли буря и реват вълните / посред разсвирепелите стихии, / аз виждам кораб със мачти разбити, / кой всуе търси път да си пробий. К. Величков, ПССъч. ІІ, 125. ● Обр. Любовта, ту химн небесен в душата, ту разсвирепяла, отрова храчеща фурия, превърна тая немощна и недъгава душа в бясно развълнувано море. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 124.