РАЗСЕДЛА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разседлая като прил. За ездитно животно — който е без седло. Като наближих, гледам два разседлани коня пасат на поляната, а вестовоят мие канчета. Н. Хайтов, ПП, 51. Конярите развеждаха уморените разседлани коне. Ст. Загорчинов, ДП, 121. Навсякъде по улиците сновяха войници, .., водеха за поводите разседлани коне. П. Вежинов, ЗЧР, 125.