РАЗСЕЙВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. 1. Физ. Техн. Устройство, което разпределя равномерно излъчването на светлина от светлоизточник в различни посоки, обикн. за постигане на по-добър ефект на осветяване; дифузор. Падащата .. светлина се разсейва по цялата видима площ на разсейвателя, който свети чрез отражение равномерно. И. Аламанчев, ЕО, 11. Осветителното тяло .. има предназначение да насочи светлинния поток на светлоизточника и да отстрани блясъка му. Това се осъществява чрез .. рефлектори, рефрактори и разсейватели (дифузори). Ел ХІ кл 1965, 67. Вътрешната стъклена повърхност на разсейвателя [на фар на моторно превозно средство] е релефна и е съставена от пречупващи призми и лещи. Гр. Тимчев и др., УВА, 112. Осветителното тяло се състои от отражател, разсейвател от матово стъкло и корпус.

2. Лов. Устройство в патрон за ловна пушка, което насочва движението на сачмите при изстрел, така че да се отклоняват равномерно във форма на конусовиден сноп. Патентованият от фирмата разсейвател .. има конусовиден разпръсквач. Този тип патрони са особено ефективни на дистанция 15-25 метра. ЛР, 2004, кн. 9 [еа]. Чашката на разсейвателя запазва целостта на сачмения снаряд при движението му в цевта. ЛР, 2004, кн. 9 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)