РАЗСЀЙКА1 ж. 1. Разпръскване, разнасяне; разсейване. Съмнително петно се разстилаше около колоната бавно и тежко, подобно на мазен дим или постепенна разсейка на по-плътно вещество във вода. К. Кожухаров, ЗК III [еа].
2. Мед. Обикн. мн. Огнище на раков или възпалителен процес, което се е появило в резултат на пренасяне по лимфен или кръвен път на болестотворен материал от друго място в организма; метастаза. Разсейките не са локализирани, а се откриват по целия гръбначен стълб. К. Колев, М, 64. Туберкулозният менингит е бързо прогресиращо заболяване и може да бъде израз на масивна хематогенна разсейка на туберкулозни бактерии. Г. Златарски и др., СМП [еа]. Хирурзите казаха, че било невъзможно да се отстранят всички разсейки. Болестта била в напреднал стадий. Ю. Цветкова и др., НБД (превод) [еа]. Дребноклетъчният рак на белия дроб се разпространява по-бързо, рано дава разсейки и е трудно лечим. Д, 2010, бр. 153 [еа].
РАЗСЀЙКА2 ж. Жарг. 1. Разсеян, небрежен човек. — За да стане президент, е моя заслугата. „Впрегнах“ всичките си сили .. Благодарение на мен по-рано върна и старото име на Станке Димитров — Дупница, защото, каквато си е разсейка, беше забравил държавния указ в колата си. Аз го подсетих. ЖнТ, 2006, бр. 45 [еа].
2. Нещо, което разсейва някого и го отклонява от основните му занимания. — Бурно минало си имал. — Донякъде. Всъщност вече намирам изследванията си за по-възбуждащи. Жените бяха голяма разсейка. Вече почти съм се освободил от това. В. Русинов, ПКС (превод) [еа].