РАЗСЀЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разселя като прил. 1. За хора, население — който е прогонен от родното си местожителство и е заселен на друго място. В Македония са останали 8000 разселени албанци .. и 3000 разселени македонци. Македонците живеят в колективни центрове и се страхуват да се завърнат. Култ., 2004, бр. 19-20 [еа]. 232 000 души се водят вътрешно разселени лица след войната през 1993 г. Никой от тях за момента не може да се върне в дома си, на мнозина къщите и имотите са опожарени и унищожени. Кап., 2010, бр. 18 [еа]. В НАТО се говори много за разселени хора — за германци, изгонени от Полша, за източногермански бежанци в Западна Германия. Ив. Томова, ПК (превод) [еа]. Европейският съюз развива обща .. система за временна закрила на разселени лица в случай на масов приток на бежанци. ДВ, 2009, бр. 101 [еа].
2. За животни — който е изкуствено разпространен да обитава определена територия. Ловните дружини имат .. план за ползване на разселени фазани. ЛР, 2003, кн. 10 [еа]. При есенното зарибяване разселените рибки по-добре презимуват във водоемите. ГД, 1979, бр. 16. Разселен дивеч.