РАЗСЀЛИНА ж. Остар. Дълбока пукнатина в скала, земя. И в разселините на жълтите скали всуе кънтеше плачът на думите му. Н. Райнов, БЛ, 31. Видях насреща си една малка разселина на земята, към която усещах, че поточището влачеше лесата ми. Ал. Дювернуа, СБЯ, 2009.