РАЗСЍЛЕН, -лният, -лния, мн. -лни, м. Остар. Прислужник в държавно учреждение, в учебно заведение и др. В общината имаше оживление. Пъдари, пазванти, разсилни и други прислужници минаваха важни и мълчаливи. Г. Караславов, Т, 167. — Вие искате, господин Кашкавалов, само роби! Негова милост днес става разсилен, утре ще е писар, а после — може би и министър. Ив. Вазов, Събр. съч. ХVІ, 1978 [еа]. Разсилните в училището вземаха на снопове моливите и калемите на малките ученици, за да ги подострят, докато траеше часът. П. Мирчев, СЗ, 37. К м е т а: — Ти не беше ли разсилен в общината? П е т к о П о х л у п а к а: — Тъкмо, бай кмете. Паля, попремитам... В. Велчев, АСГ [еа]. // Разносвач на кореспонденция, куриер. На другия ден дохожда разсилният и ми носи плик: уволнявате се в интереса на службата! Й. Йовков, ПГ, 9. В окръжния съд миришеше на хартия .. Разсилни сновяха из стаите, разнасяйки някакви много важни книжа. Д. Немиров, Д № 9, 50. Минавам край пощата около З часа подир обяд. Там по това време се бяха струпали .. всевъзможни разсилни от разните учреждения. Те чакаха там да получават пощата. Елин Пелин, Съч. VІ, 1978 [еа]. Министърът иззвъни. След малко разсилният донесе желаната програма. Р, 1925, бр. 195, 1.
— От рус. рассыльный.
РАЗСЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Само в съчет.: разсилна книга. Служебна книга, в която се описват изпращаните по куриер писма, пакети и др. пратки. — Познавате ме, господин докторе .. Преспахте у нас .. Той ми разправи, че от година насам е разсилен в министерството .. Кой враг го е помамил .. и му е турил в ръката разсилната книга, когато тая ръка трябваше на баща му, на България и на българския производителен труд. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 23-24.
— От рус. рассыльный.