РАЗСЍЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до дейността на служител разсилен. Янко още тъжеше за бившата си разсилническа служба и си казваше, че от нея не ще намери по-добра. Ем. Станев, ПЕГ, 13. Разсилническа униформа.


Източник: Речник на българския език (онлайн)