РАЗСЍПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разсипвам и от разсипвам се. Паниците по традиция се считат като съдове за хранене, купите — съдове за разсипване на храна, чашите — съдове за пиене. Археол., 1988, кн. З [еа]. Различните видове варови разтвори трябва да са пакетирани в контейнери, непозволяващи разсипване на материала. ДВ, 2008, бр. 102 [еа]. Въобще пиенето не носи нищо хубаво освен по-голямо разсипване на народа. Кр. Велков, СБ, 137.