РАЗСИПЍЯ ж. Разг. Неодобр. 1. Разсипничество, разхищение; прахосничество. Видях сграда със свалени от покрива керемиди, за да бъдат разпродадени за нищо пари. Изоставена да се срути .. И колкото опита бяха направени да бъде спряна тази разсипия — пропаднаха. Н. Хайтов, ТКБ I [еа]. Гледаше трохите от масата да събере и не даваше да има разкош и разсипия. Нов., 2006, бр. 210 [еа]. Имане, набрано без пот, отваря врата на разсипия, на разврат и на женкарский живот. Лет., 1874, 166.
2. Разоряване, съсипване, опропастяване. Имаше едни десетина дни — дните след първия бой на Ветрила — когато котленци си викаха, че няма да им се размине разсипията. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 642. Не бяха вече силни законите и нямаха здравина, щото султанството отиваше на разсипия. Д. Яръмов, БП, 185. Управляващите искат данъчен чадър за своите фирми и разсипия на конкурентните. Сега, 1999, бр. 149 [еа]. — Разберете се с време, прекратете разсипията на градовете и войската ни. В. Мутафчиева, СД, 57.
3. Рядко. Нещо занемарено, порутено, неугледно. — Много ни е одърпана и мръсна нашата Бяла черква — обърна думата хаджи Евтим .. — Чужденец да дойде, ще се зачуди как можем да живеем в такива разсипии и буренясали трапища... Ив. Вазов, Съч. ХХV, 12.
◊ На разсипия. Разг. Извънредно много, прекалено. Жена не можеше да се покаже пред кадията .. Затова пред кадиите идваха правоверни да обадят, че някоя искала да се потурчи. А жената в туй време плачеше на разсипия в чуждия дом. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 36.