РАЗСЍПНИК, мн. -ци, м. Неодобр. Човек, който разсипва (в 5 знач.), прахосва нещо, обикн. пари, материални средства; прахосник. Мицо, синът на Севастаки, се извъди разсипник, комарджия и развратник. Т. Харманджиев, Р, 47. Той [съдията] бил богаташ, едно време министър и крадец на държавни милиони .. И този злосторник, разсипник народен, минаваше за почтен човек. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 282. Няма такъв закон, който би могъл да преправи ленивеца на трудолюбец, разсипника на пестовник. Й. Груев, СП (превод), 2. Нехайният в работата си е брат на разсипника. Библ. [еа].