РАЗСКЪ̀РЦАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разсърцам като прил. Който много скърца. Кукена мина тежко по разскърцаната стълба нагоре, към стаята си. П. Славински, ПЗ, 157. Разскърцан стол. Разскърцан креват.
