РАЗСКЪ̀РЦВАМ, -аш, несв.; разскъ̀рцам, -аш, св., прех. Правя нещо да започне да скърца, обикн. силно, интензивно. До нас ще свирят щурци, ще квакат жаби, ще подухва вятър и ще разскърцва върбите край дерето. В. Пламенов, ПА, 11. разскърцвам се, разскърцам се страд.
РАЗСКЪ̀РЦВАМ СЕ несв.; разскъ̀рцам се св., непрех. Започвам да скърцам, обикн. силно, често; заскърцвам. Столовете се разскърцаха, публиката зашумя. Ст. Мокрев, ЗИ, 136. Разтегателният фотьойл, на който спеше той [съпругът Пепи], и тази сутрин се разскърца още в тъмни зори. Ю. Златкова, МЕ [еа]. // За машина, механизъм — започвам да скърцам в резултат на изхабяване след продължителна употреба или поради възникнала неизправност. — Гледай .. за какво съм дошъл! Смазка, тъй да ти се намира случайно? От вчера сутрин помпата май нещо се е разскърцала. Л. Михайлова, Г, 44.