РА̀ЗСЛАБ м. Остар. и диал. 1. Слабост, безсилие; разслаба.
2. Покой, утеха, разтуха; разслаба. Тя се е много натеглила и натърпяла досега. Дано види барем отсега и тя с чедото си рахат и разслаб! Т. Влайков, Съч. ІІ, 21. — Аз убих ангел зарад вас. Г р и м: — Дай си разслаб, войводо! .. Води ни нанякъде! Н. Бончев, Р (превод), 119.