РАЗСЛА̀БА ж. Остар. и диал. 1. Слабост, безсилие; разслаб. Всичко, що докарва разслаба на детето, предразполага го за тая болест [рахит]. Лет., 1871, 123. Случи се понякога, та и добрий учител е налегнат с часове от умора, от разслаба. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. 1, 61.
2. Покой, разтуха, утеха; разслаб (Н. Геров, РБЯ).