РАЗСМЍВАМ, -аш, несв.; разсмѐя, -ѐеш, мин. св. разсмя̀х, прич. мин. св. деят. разсмя̀л, -а, -о, мн. разсмѐли, прич. мин. страд. разсмя̀н, -а, -о, мн. разсмѐни, св., прех. Предизвиквам някого чрез някакво въздействие да започне да се смее; засмивам. Палазов беше от ония хора, които можеха да разсмеят човека, само като го погледнеше. Й. Йовков, ВАХ, 43. На забавите буйствуваше, разсмиваше другарите си с остроумни, току-що съчинени истории. А. Гуляшки, Л, 55. Иванов .. подхвърляше разни остроти, които разсмиваха цялата компания. Ст. Марков, ДБ, 224. Те [маймуните] толкоз са забавни, щото могат да разсмеят и най-нажален человек. Пч, 1871, кн. 1, 9. разсмивам се, разсмея се страд.
РАЗСМЍВАМ СЕ несв.; разсмѐя се св., непрех. Започвам да се смея, обикн. силно, интензивно. — Девет по пет... Девет по пет правят... те пра... вят петдесет и три! Другите деца се разсмяха. СбХ, 76. Един вол се чеше на плета, а горе връз ко̀ла една тенекия дрънчи. Гороломов се разсмя с глас. Й. Йовков, ПГ, 22. — О, дона Селестина, вашето име е също тъй божествено, каквато сте и самата вие! Дона Селестина се разсмива. Б. Шивачев, ПЮА, 108. — Значи ти се къпа?! — О, да знаеш колко хубаво беше! .. По едно време нещо се уви около крака ми .. Помислих, че е змия — то било водорасло. Момичето се разсмя със сребрист смях. Ат. Мандаджиев, ОШ, 33. ● Обр. Вече си над мен, / очаквам смях звънлив да ме огрей, / ден в златни кичури да се разсмей. К. Христов, В, 47.