РА̀ЗСО̀Л м. 1. Само ед. Диал. Кисело зеле; пресол, купус. Около монастирското местоположение .. става един вид зелие, от което се прави разсол за през всичкото зиме. Н. Рилски, ОМР, 5-6. Дошол мъж ѝ, клюкал на вратата и викал: — Хайде, по-бурго, жено, отвори ми, оту ти носам зелки за разсол! Нар. прик., БНТв Х [еа].

2. Само ед. Диал. Овкусен сок, саламура от ферментирало, втасало кисело зеле; пресол, армея, зелева чорба. Три пъти в седмицата той .. ме черпеше с канче разсол. А. Гуляшки, ЗР, 137. Бурания се наричало постното ядене, сготвено с ориз, кисело зеле и варено в разсол. Н. Хайтов, АМ [еа].

3. Вода с разтворена в нея сол, за приготвяне на туршия, кисело зеле, сирене или за техническо приложение и др.; саламура, солов разтвор. Разтворът в реактора се вакуумира .. След това се смесва с метанол и се охлажда с разсол. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 290.

4. Спец. Естествени води, съдържащи разтворени соли, предимно натриев хлорид, от които чрез изпаряване може да се добива сол за битови и технически нужди. Двуетажната постройка е служела .. за производство на сол. В нея е открито .. съоръжение от глина, предназначено за изваряване на разсола. Д, 2008, бр. 272 [еа]. Тези [керамични] съдове .. са използвани за изваряване на разсол от съществуващите тогава солени извори. С, 2006, бр. 4699 [еа]. Разсоли — подземни води със съдържание на разтворени вещества (главно хлориди). ЕнцТ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)