РА̀ЗСО̀ХА ж. Диал. Дърво или пръчка с раздвоен край, използвано в бита за различни цели; вилка, соха, чатал. <Багетата на Истилян представляваше разсоха от тънка лескова пръчка с гладка, вече изсушена кора по двете разклонения и надолу, по късата пета, дълга колкото човешки пръст, и с перпендикулярно извити връзки на разклоненията. Ас. Христофоров, И, 35.
— Други форми: р а з с о̀ в а, р а з с о̀ я.