РАЗСТА̀ВЯМ, -яш, несв.; разста̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разполагам последователно всяко едно от множество лица или предмети на различно място, на известно разстояние едно от друго. — Когато стигнеш границата, ще разставиш тия сто души по дължината ѝ, така да усилят стражата, .. птичка да не прехвръкне оттатък. А. Гуляшки, ЗВ, 121. На табията останаха за през нощта петдесетина наши, а Божил тръгна да разстави други покрай шарампола към реката, на вратите и отвъд дервента. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 630. Запалват [жандамеристите] големи огньове: да е светло като денем .. И разставят постове навсякъде наоколо, ама човек до човек. К. Георгиев, ВБ, 66. Покрай шосето бяха разставени по на двайсет метра един от друг местни .., които от канавките се взираха за съмнителни лица. Ал. Гетман, ВС, 177. Отведнъж да .. са лъснат .. сички скрити примки и капани, които са разставили те [гърците] насякъде, за да пънат и да ловят нас българите. Г, 1863, бр. 3, 23. // Разпределям, поставям на различни места, определям къде да работи, да служи всяко едно от множество лица, обикн. където е нужно. Когато ще отпочваме дадено мероприятие, трябва да имаме ясна представа за перспективите .., да подберем и разставим специализирани работни кадри. Г. Узунов, НР, 63. Паулус разгаряше, разгаряше борбата .. Разставяше пристигащите монаси и свещеници из манастирите и черквите. Й. Вълчев, СКН, 344.
2. Остар. и диал. Увеличавам разстоянието между две неща; раздалечавам. Сюлейман не отговаряше. Забелязах как .. очите му се присвиват като пред бой и снишава врат, и разставя широко пети. В. Мутафчиева, СД, 87. Стъпвай — пристъпвай, Дайчо хайдутин, чевръсто. / Няма нозете си как да разставиш широко, / тежки синджири ти дърпат, Дайчо, нозете, / дето са бродили девет години в Балкана. Ив. Бурин, Худ. С І, 242.
3. Остар. и диал. Разстилам, разпръсвам някакви неща за показване. Евреина продава / тук свойте пръстени, мониста, обеци / и огледалца — куп девойки и момци / пред него трупат се: отпреде им разставя / той стоката. П. П. Славейков, КП ІІІ, 89. Барутчии на сергиите си седяха с купове кремици, огнила и барут; арменец разставил скъпи кърпи; татарин въртеше на ръжене овчи суджуци. Н. Бончев, ТБ (превод), 20.
4. Остар. и диал. Разделям, отделям едно нещо от друго. До днес на учените не дойде от ръце да разставят или разлъчат [в молекулата на водата] кислорода от водорода. Й. Груев, Ф (превод), 13. Кога виде нейна макя, / живи са се прегърнали, / мрътви са ги разставили. Нар. пес., СбНУ VІ, 44.
5. Диал. В съчет. с т р а п е з а, с о ф р а. Прибирам, разтребвам, раздигам (трапеза, софра). Кога разставяла софрата, тая коските от месото ги собирала, та ги запретвела во кланикот, во пепелта. Нар. прик., СбКШ, 48. разставям се, разставя се страд. Ротата спря .. в окрайнината на гората. Трябваше да се разставят засади. В. Нешков, Н, 291.
РАЗСТА̀ВЯМ СЕ несв.; разста̀вя се св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. Разполагаме се, заемаме някакво място на известно разстояние един от друг. По едно време гледам, че около селцето се разставя войска: два моста завардиха и един брод за добитък на реката. Й. Радичков, ББ, 61. Мъжете налягаха, шестимата се разставиха по-надалечко и гърбом към тях. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 34. Сара натисна няколко бутона и на стената се появи езеро, около което се разставяха полицейски коли. Д. Цончев, П, 30.
2. Остар. и диал. Преставам да бъда заедно с някого, разделям се, отделям се от някого; разстаям се. Баща ми имаше твърде малък имот, а челяд много. Кога да ся разставя от при него, даде ми 20 жлътици. Й. Груев, СП (превод), 218. Родители у чертог влезнаха, / но любезна сина не найдоха, / само младу невесту едину, / скорбну, жалну. / И разбраха како я оставил, / и како се от нея разставил. К. Огнянович, ЖА, 29. Наедно са ситна книга учили, / наедно са ситно писмо писали. / Дойде време обоица да се разставят, / на разставка един другому говорят. Нар. пес., СбНУ Х, 46.
3. Остар. и диал. Разделям се, отказвам се, прекъсвам връзката си с нещо. Из пътя той си премислюваше дали ще свършат кукуруза копачките, или ще да артише нещо .. Ще да артише малко, па иди се губи цял ден и се разстави от друга работа. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 34. И народът не така лесно се разставя със своето мировъзрение, със своята религия. Бълг., 1902, бр. 514, 2. Всякий един жертвоваше част от доходите си, но .. можеше да живее .., без да се страхува всяка минута да ся не разстави от работата си. С. Радулов, НД (превод), 58.
4. Остар. и диал. Деля се на съставните си части; разлагам се, разделям се. Светлината кога минува през клин разставя ся на 7 шарове. Й. Груев, Ф (превод), 147. Дялове, на които химически ся разставя някое тяло, наричат ся съставни дялове или начала, напр. туч [бронз] ся прави от мед, смесена с цинк. Й. Груев, Ф (превод), 12. Свят Никола с патерица / удри море бистра вода, / море се разставило, / кое горе, кое доле. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 54.
◊ Разставям се / разставя се с (от) душа. Диал. Умирам. Па пойдоха до двама юнаци, / .. у Прилепа града, / .. на Маркови двори. / Кога ги е майкя съгледала, / веднъг се е с душа разставила. Нар. пес., СбНУ XLIII, 18. — Фала сестро, дилбер Ангелино, / я ми развий мои ситни кости! / Ка му разви нему ситни кости, / и тогай се Момчил с душа разстави! Нар. пес., СбНУ XLIII, 214.