РАЗСТЍЛАМ, -аш, несв.; разстѐля, -еш, мин. св. разстла̀х и разстѐлих, прич. мин. св. деят. разстла̀л и разстѐлил, прич. мин. страд. разстла̀н и разстѐлен, св., прех. 1. Разпределям, разпръсквам чрез механично действие нещо, обикн. зърнесто, сипкаво, от дребни еднородни частици, в различни посоки върху някаква широка повърхност. Няколко мъже с дълги пръти разровиха жарта и я разстлаха на широк кръг. К. Петканов, ОБ, 199. Пресях брашното, разстлах го по дъното на коритото и слязох долу пред фурната. Й. Радичков, ББ, 74. Шофьорът превозва зърното до площадката, където няколко жени бързо го разстилат да съхне. РД, 1960, бр. 181, 1. Зимно време по него [по тавана] разстилахме кочаните царевица. Ив. Хаджийски, БДНН ІІ, 25. Управата изпращаше няколко камиона чакъл за нашия път. Изсипваха го на купчини, а после минаваше грейдер да го разстеле и заравни. 3. Димова, БК (превод) [еа]. На постлан с плочи двор насипват рудата и я разстилат тъничко. Т. Икономов, ЧПГ, 125.
2. Разгъвам, разгръщам нещо от плоска широка материя, от плат, хартия и др., което е сгънато, събрано, и го поставям някъде; постилам. Разстла платнището си и легна върху него, за да не стърчи в тая ясна утрин. Л. Дилов, ПБД, 66. Покриха я [кошницата] отгоре с домоткана кърпа, за да може войникът, като седне, да разстеле пред себе си кърпата и да разчупи върху нея пилето. Й. Радичков, К, 36. — Сега да се видим, да си поприказваме — рече той и .. разстла на масата един вестник, измъкна торбичката и ни угости с домашен хляб, чесън и сирене... Н. Стефанова, РП, 106. Радка пъргаво разстели една покривчица върху керемидите, нареди храната, подхвана бъклицата с виното и я подаде на съпруга си. Ст. Вълев, БД ч. ІІ [еа]. — Внезапно той се изправи, отиде до бюрото в стаята и разстели една навита карта, която лежеше отгоре. Т. Чунтова, Б (превод) [еа]. Развърти се със метлата / и помита той [вятърът] нивята, / та на чисто да разстели / баба Зима черги бели. Ран Босилек, Р, 26. ● Обр. Низината .. разстилаше кротко нахълмените си простори на юг. А. Гуляшки, ЗВ, 162. То [слънцето] разстилаше своите топли пелени по върхове и проходи. Л. Стоянов, Б, 139. Замислена вечер над златни поля / разстилаше тиха тъга. Хр. Смирненски, Съч. І, 9. разстилам се, разстеля се страд. Макар че всички знаеха да силажират, Езекия слезе долу и показа как се разстила и утъпква силажът. Н. Кирилов, ПД, 26.
РАЗСТЍЛАМ СЕ несв.; разстѐля се св., непрех. 1. За нещо с големи размери, обикн. обширно място, територия — заемам значителна площ, място; разполагам се, простирам се. Оттук започваше ромейската империя, разстилаше се на юг през хълмища и полета. А. Гуляшки, ЗВ, 171. Безлюдното поле спокойно се беше разстлало татък, до къдравия скат. Х. Русев, ПС, 175. Македония се разстила на север от Гърция и в различни времена е менявала и име, и граница. П. Делирадев, БГХ, 14. Щом излезеш от клисурата, ще се разстелят пред тебе почернелите стърнища. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 307. По-долу, преко махалите Подолка и Долнокрай, се разстилаше широкото блато — гладко като огледало. А. Страшимиров, ЕД, 49. Колите завиха вдясно и пред тях се разстла голям, бял и внушителен градът. П. Спасов, ХлХ, 66. По-голямата част от пътуването бе над море, което се разстилаше под нас. П. Вежинов, ДМ, 95.
2. За облак, прах, дим, огън и под. — покривам някое място или повърхност, като се придвижвам в различни посоки и го обхващам постепенно; разпростирам се, разнасям се. Облакът се разстла, легна върху Витоша и засили задухата. К. Петканов, МЗК, 133. Връщаха биволската чарда и над селото се разстилаше плътен облак прах. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 75. Димът от комините се разстилаше на тънки сини облачета. М. Кремен, СС, 90. С изумителна бързина мъглявинката запълзя насам, разстла се по небето. Ст. Марков, ДБ, 202. Паднала гръмотевица запалила дърво в гориста местност, след което огънят се разстелил по целия баир. БА, 2001, бр. 15 089 [еа]. От вятъра отвеян, към морето / се черний дим разстилаше полека... П. П. Славейков, Събр. съч. І, 83. ● За сянка. Сянката на стария ясен се разстилаше по земята като голяма и черна локва. П. Вежинов, НС, 157. Слънцето, слязло ниско зад високия баир, бавно гаснеше и дълги меки сенки се разстилаха над покривите, лягаха по дворовете и харманите. Ив. Мартинов, М, 65.
3. Прен. За звук, глас и под. — разпространявам се, разнасям се, чувам се на все по-голямо разстояние в различни посоки. Камбаната биеше непрекъснато и нейният меден глас на вълни, на вълни се носеше над селото и се разстилаше на отсечки по цялото поле. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 89. Песента на певеца се подемаше горе от тепето и .. се разстилаше над градините и дворищата надолу. П. Тодоров, И ІІ, 22. Шествието се зави на няколко пръстена около бандата. Проточено маане като облак се разстла над площада, понесе се над градеца. Б. Несторов, АР, 150. Влъните във въздуха излизат от онова място, дето е тялото, что издава гласа, и се разстилат на вси страни. Н. Геров, ИФ, 205.
4. Прен. За мирис, аромат — разнасям се, разпространявам се, усещам се на по-голямо разстояние. Пъргави войници започнаха да донасят вечерята. Над масата се разстла ароматът от пилешка супа и агнешко печено. Х. Русев, ПС, 105. Добри .. извади из дисагите плоско парче сланина, отдяла два рязана и ги залепи върху напечената плоча. Из пещерата се разстла мирис на препържена мас. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 81.
5. За коса, брада и под. — покривам някаква повърхност, като заемам положение в различни посоки; разпростирам се. Извадиха полекичка гребена от косите ѝ и буйни, свилени вълни се разстлаха по откритите ѝ рамене. Г. Райчев, Избр. съч. І, 31. Когато заточеният отец Неофит пристигнал в Хилендарския манастир, от дългото пътуване брадата му се била разстлала на гърдите като патрахил. Хр. Бръзицов, НЦ, 52. Пък и Райка каква беше мома .. Едни равни и широки плещи и по тях се разстлала оная гъста и мека като коприна коса — да ѝ се не нагледаш! Т. Влайков, РП І, 42. Забрадката ѝ се бе свалила и черната ѝ коса на вълни се разстилаше по рамото ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 221. Дългата му [на момъка] черна коса ся разстила изпод плиткий му калпак по широките негови плещи. Ил. Блъсков, ИС, 15.
6. Прен. За нощ, мрак, тишина и под. явления — настъпвам, установявам се, явявам се. И нощта — студена, безветрена зимна нощ — се спусна и разстла над цялото село. П. Тодоров, И І, 135. Дрезгавината на ранното смрачаване бавно се разстила върху града. К. Странджев, ЖБ, 73. В ковачницата пропълзяха вечерни сенки, те се сгъстиха и се разстла непрогледен мрак. Д. Спространов, С, 259. В гората край полянката беше се разстлала приспивна тишина. Д. Ангелов, ЖС, 186. На небето под звездната зала / се разстилаше пак тишина. / Бе реката спокойна и бяла, / под спокойната бяла луна. П. Матев, СВХ, 46.